През гората

Слънчев, жизнерадостен, пролетен ден. Върви си горския през гората по една тиха пътечка. Изведнъж от храстите изскача гола мадама и му вика:
– Горски, абе случайно да ти се намира филия хляб?
Той, ошашавен без да продума, само и подава филия хляб от раницата и тя пак изчезва в храстите. Продължава той, ама го гложди и решил да направи кръгче и пак да мине от там. На същото място, същата мадама пак изскача от храстите:
– Горски, абе да имаш още хляб?
– За имане – имам, ‘ма преди да ти дам, кажи ми за какво ти е?
– Абе, правя свирка на един тука, в храстите. Ама то сирене, сирене..