Кафе

Тихо кафене, дъждовна съботна заран и Иванчо, който умее да се наслаждава на живота. А на съседната маса недодялан дебелак се провиква на сервитьорката:
– Наливна бирааа…
– Малка ли? – пита сервитьорката.
Дебелият се тупа гордо по шкембето и сърдито се провиква:
– Аз малък ли ти се виждам?
Точно тук Иванчо спокойно дава своята поръчка:
– За мен кафе.
Сервитьорката се усмихва и му намига:
– О, знам, дъъълго кафе.