Кумът имал голям мерак…

Кум, кума, кумец и кумица живеели в едно село. Кумът имал голям мерак на кумицата, но каквото и да се опитвал да направи по въпроса, все удрял на камък. Един ден в селото пламнала чума и кумът си помислил:
– „Това е сгодният момент да го отпера на кумицата“.
Отишъл една сутрин при нея и й казал:
– Кумичке, сънувах един сън, как аз и ти избавяме селото от чума.
На кумицата й блеснали очите от интерес.
– Я кажи, куме, как?
А кумецът потрил ръце престорил се на притеснен и рекъл:
– Ами как да ти кажа, малко ми е неудобно. А кумицата му се строснала:
– Казвай, бе човек. Не виждаш ли, че хората започнаха да мрат като пилци.
Тогава кумецът започнал уж притеснен да обяснява:
– Ами, аз и ти сме голи ти си ми се надупила, аз съм го изкарал, допрял съм го до онази ти работа и въртя, а ти баеш: „ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО“. И така спасяваме селото от чума.
На кумицата й светнали очите от желание да помогне и рекла:
– Куме, нека опитаме тогава. Нека избавим селото от чумата.
Речено сторено. Надупила му се тя. Кумецът го надървил и започнал да върти около онази й работа, а тя повтаряла.
– ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО, ВЪРТИ КУМЕ ОКОЛО КОЛЕЛОТО ДА ИЗБАВИМ ОТ ЧУМА СЕЛОТО.
В един момент обаче й станало хубаво и не издържайки казала:
– РЪГНИ ГО, КУМЕ, У КОЛЕЛОТО, АКО ЩЕ И ЧОВЕК ДА НЕ ОСТАНЕ В СЕЛОТО…

Share

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.